Parish Directory
Education & Youth
Recent Events
Hierarchical Visits
Contact Information
About Orthodoxy
Policy Statements
The Holy Right-Believing King Upravda-Justinian - The Builder of Hagia Sophia

20 July, 2020.  † Metropolitan of the United States, Canada and Australia - Joseph

With the title of Holy Right-Believing King, the Bulgarian Orthodox Church has added Emperor Upravda-Justinian in its Calendar of Saints on the date of November 14th.

We recall his life and achievements on the occasion of the recent conversion of the church he built “Hagia Sophia” to a mosque by the Turkish authorities. We ask our readers to pray from the heart to St. Right-Believing Upravda-Justinian to help us in our efforts and struggles. He knows how to do that.

This glorious Emperor of Byzantium is a Slav from his mother’s side, and his father’s. He was born in the outskirts of Sredets (today's Sofia). He made his way to Istanbul thanks to his uncle, the Byzantine Emperor Justin I (518-527), who visited the capital of Byzantium with his wife and sister. His sister subsequently became Upravda’s mother and her good fortune worked to his benefit. It so happened that after his uncle, Upravda asended the Byzantine Imperial Throne, whose name (meaning “a just one”) translated from Slavic to Latin became Justinian.

The historian of that time, Procopius, testified that under Emperor Justinian, the Christian Empire expanded its borders both to the East and the West thanks to his best Christians-Slavic generals and soldiers— all spiritual children of St. Nikita Remesianski, apostle on our lands with center Remesiana (now Bela Palanca, Serbia).

Emperor Justinian valued the Christian faith highly and understood well both its exaltation and its beneficial influence on mankind (Bishop Parthenii Levskii).

In a short time in Istanbul and Asia Minor, he baptized about seventy thousand gentiles for whom he built ninety temples. He did his best to strengthen and purify Christianity among the Slavs who already lived in the empire, and to bring to Christ those who decided peacefully to live within its borders. For the Slavic churches, he issued his famous Novella 131, which reads: "The Bishop of First Justiniana, our homeland, is to be independent ("autocephalous") and to ordain the bishops of Coastal and Middle Dacia, of Upper Mizia, and part of second Pannonia."

St. Church honors the memory of the Emp. Upravda-Justinian also for many of his godly accomplishments. For example, he built so many wonderful temples that the gentile historian Procopius ironically wrote about him that he supposedly spent his whole life doing one thing – building Christian churches.

His most famous buildings are the Sinai Monastery with the Church of St. Kathryn and the famous Istanbul Cathedral "Hagia Sophia."

Due to a riot in Istanbul, the old temple "St. Sophia" built by St. Emperor Constantine the Great (d. 337) was burned down. Emperor Justinian gathered the best master builders, and sparing no funds or expensive materials, built a temple on the site of the burnt one, to indeed amaze for centuries for its size and its rich artistic merit (Bishop Parthenii).

Here is what we know about the building: four pillars stand in the middle of it, at an equal distance from each other, carved from huge stones, joined together by arches.

The dome has a diameter of nearly 28 m. The entire temple is 85 m long and nearly 77 m wide. The columns of the inside galleries are made of marble, porphyry, and serpentine.

The altar was separated from the middle part of the temple by fourteen silver columns, arranged two by two and capped with gold. On these columns were the icons of the Savior, the Mother of God, and the Holy Apostles.

The four sides of the Altar Table were gold surfaces, and the upper surface was poured out of gold, decorated with precious stones and placed on gold columns. Above the Altar Table there was a canopy made of silver. Sixteen thousand kilograms of silver were used for beautification of the main altar.

How immense this temple was we can imagine the number of employees who Emp. Justinian appointed to serve in it. He himself writes: "In the holy Great Church there must be priests: no more than sixty people, deacons: one hundred, deaconissas: forty, subdeacons: ninety, readers: one hundred and ten, chanters: twenty-five. And the whole number of the venerable clergy of the holy Great Church must be four hundred and twenty-five people, and in addition to them a hundred janitors."

The benevolent Emp. Justinian also took care for the purity of the Christina doctrine. In 536 he issued an order that a hymn must be sung at the Great Church of “Hagia Sophia” -- "The Only-begotten Son and immortal Word of God," which he co-created and which we still sing throughout the Orthodox Church, as a verdict against the heretics Nestor and Evtihii.

During his reign, the Fifth Ecumenical Council was convened in 553, at which the Orthodox belief was pronounced and these two heresies were condemned.

Contemporaries of the Holy Right-Believing King Upravda-Justinian testify that for the rest of his life, he remained a strict defender of Christian morality, faith, and virtue. He always spent Lent in strict fasting and prayer: he did not even take bread throughout the fast, but satisfied his hunger only with vegetables and water.

He surrendered his spirit to God on November 14, 565.

St. Orthodox Church honors him as a Right-Believing saint – Emperor of Byzantium.


Св. благоверен цар Управда-Юстиниан – строителят на „Св. Софѝя“

20 Юли 2020. † На САЩ, Канада и Австралия митр. Йосиф

С титлата свети благоверен цар Българската православна църква е вписала император Управда-Юстиниан в календара си под датата 14 ноември. В Цариградския месецослов и в славянския пролог на същата дата е означено да се празнува паметта на благоверния византийски император Управда-Юстиниан.

Припомняме неговото житие и заслуги по повод неотдавнашното превръщане на построената от него църква „Св. Софѝя“ в джамия от турските власти, с молба към досточтимите читатели да се помолим от сърце св. благоверен Управда-Юстиниан да помогне в старанията ни. Той знае как.

Този славен император на Византия е славянин и по майка, и по баща. Управда е роден в покрайнините на Средец, (днешна София). Добрал се е до Цариград благодарение на вуйчо си, византийския император Юстин I (518-527), който пешком посещава столицата на Византия с жена си и сестра си, която впоследствие става майка на Управда и чието щастие е проработило за негов късмет. Става така, че след вуйчото на византийския императорски престол се възкачва Управда, в превод от славянски на латински език Юстиниан.

Историографът на онова време Прокопий свидетелства, че при имп. Юстиниан християнската империя както на Изток, така и на Запад, е разширила границите си благодарение на най-добрите му християни-славяни пълководци и войници – всички духовни чеда на св. Никита Ремесиански, апостол по нашите земи с център Ремесиана (сега гр. Бела Паланка, Сърбия).

Имп. Юстиниан високо е ценял християнската вяра и добре е разбирал както нейната възвишеност, така и благотворното ѝ влияние върху човеците (Левкийски еп. Партений).

За кратко време в Цариград и Мала Азия той покръства около седемдесет хиляди езичници, за които построява деветдесет храма. Направил е всичко възможно, за да укрепи чистото християнство сред славяните, които вече са живеели в империята, и да привежда към Христа ония, които решавали мирно да живеят в нейните предели. За славянските църкви той е издал известната своя Новела 131, която гласи: „Епископът на Първа Юстиниана, нашата родина, да бъде независим („автокефален“) и да ръкополага епископите на Прибрежната и Средна Дакия, на Горна Мизия и на част от втора Панония“.

Св. Църква почита паметта на имп. Управда-Юстиниан още и за много други негови благочестиви заслуги. Например, той е построил толкова много прекрасни храмове, щото историкографът-езичник Прокопий иронично пише за него, че уж цял живот само с това се е занимавал – да строи християнски църкви.

Най-знаменити негови постройки са Синайският манастир с църквата „Св. Екатерина“ и знаменитата цариградска катедрала „Св. Софѝя“.

Поради бунт в Цариград, по време на който e бил опожарен старият храм „Св. Софѝя“, построен още от св. император Константин Велики († 337 г.), имп. Юстиниан събира най-добрите майстори-зидари, не щади никакви средства за скъпи материали и съгражда храм на мястото на изгорелия, наистина за удивление на вековете както по размерите му, така и по богатото му художествено достойнство (Еп. Партений).

Ето какво знаем за постройката: в средата ѝ стоят четири стълба на еднакво разстояние един от друг, издълбани от огромни камъни, съединени помежду си с арки.

Куполът има диаметър близо 28 м. Целият храм е дълъг 85 м. и широк близо 77 м. Колоните на вътрешните галерии са от мрамор, порфир и серпентин (зелен камък).

Олтарът е бил отделен от средната част на храма чрез четиринадесет сребърни колони, разположени две по две и със златни капители. На тези колони са били иконите на Спасителя, Божията майка и св. апостоли.

Четирите страни на св. престол са били златни плоскости, а горната плоскост е била излята от злато, украсена със скъпоценни камъни и поставена на златни колони. Над св. престол е бил поставен сребърен балдахин. За украшение на главния олтар са били употребени шестнадесет хиляди килограма сребро.

Колко голям е бил този храм може да се съди по броя на служителите, които имп. Юстиниан е назначил в него. Самият той пише: „В светата Велика църква трябва да има свещеници не повече от шестдесет души, дякони сто, дякониси четиридесет, иподякони деветдесет, четци сто и десет, певци двадесет и пет. А целият брой на почитаемите клирици на светата Велика църква трябва да бъде четиристотин двадесет и пет души, и освен тях оше сто привратници“.

Благоверният имп. Юстиниан е полагал грижи и за опазване на чистото учение на християнската църква. В 536 г. е издал заповед във Великата църква „Св. Софѝя“ да се пее химнът: „Единородни Сине и Слове Божий“, който той съчинява и който и досега пеем в цялата Православна църква, като присъда над Несториевата и Евтихиевата ерес.

В 553 г. при него е свикан Петият вселенски събор, на който е произнесено православното вярване и са осъдени тези две ереси.

Съвременници на св. благоверен цар Управда-Юстиниан свидетелстват, че до края на живота си той е останал строг защитник на християнската нравственост, вяра и благочестие. Винаги е прекарвал Великия пост в строго въздържание и молитва: не е приемал дори хляб през целия пост, а се е задоволявал само със зеленчуци и вода.

Предава Богу дух на 14 ноември 565 г.

Св. Православна църква го почита като благоверен светец – император на Византия.

  Powered by Orthodox Web Solutions Home Back Top