Home
Administration
Parish Directory
Ministries
Recent Events
Hierarchical Visits
Contact Information
About Orthodoxy
Publications
Policy Statements
2017 ARCHPASTORAL PASCHAL MESSAGE

 

PASCHA 2017
ARCHPASTORAL MESSAGE

 

“HE IS RISEN; HE IS NOT HERE...” (Mark 16:6)      

Dearest Beloved,

That was the word Mary Magdalene, and Mary the mother of James, and Salome received when they found the tomb empty. It was the word that came also to men assembled in the chill air of that first Paschal sunrise. That is the word that comes to us wherever we are on the Great and Holy Day of Christ’s Resurrection.

Has Christ really left us? What is our answer to that? Do we say to one another: “He is not here”?

“He is not here” is the worst news that could be given out. The disciples’ hearts were heavy with sorrow as they walked away from the empty tomb. The walk away from the grave of anyone who has been close to us is the largest, emptiest walk we can take. But there is more to the story than that.

“Nevertheless, I tell you the truth; it is expedient for you, that I go away;
for if I go not away; the Comforter will not come unto you.”
(John 16:7)

It was to our advantage that Christ went away. It was for this: to break through space and time to reach all men in every land, in every generation. It was in order that all men might know Him.

And then, the other reason: Christ has left us in order that we grow strong in freedom. If Jesus lived on the street where you live, you might ask Him at every turn what to do. But He asks no blind obedience of anybody. This is the story of every man. We were born free, not in order to become perfectly obedient sons and daughters to human parents, but free to choose to love God. Therefore, the Lord said: “I tell you the truth; it is to your advantage that I go away, for if I do not go away the Comforter, the life-giving Strengthener, will not come to you.”

Has Christ really left us then? Are the footprints of God washed away by the sands of time in the afterglow of a sun long set?

Not for an instant. His footprints are still where we live and in our lives. “A little while, and you will not see Me; and again a little while, and you will see Me, because I go to the Father. ... These things I have spoken unto you, that in Me you might have peace. In the world you shall have tribulation: but be of good cheer; I have overcome the world.”(John 16:16, 33).

Here is the triumph! Here is the hope: Christ is gone only for awhile that He may never leave us!

Christ is risen! Indeed, He is risen!

With love in the Resurrected Lord,               + Metropolitan JOSEPH       

 

 

ПАСХАЛНО АРХИПАСТИРСКО ПОСЛАНИЕ – 2017

„Той възкръсна, няма Го тук” (Марк 16:6)                     

                       Възлюбени,

Това са думи, казани на Мария Магдалина, Мария, майката на Яков, и Саломия, когато видели гроба Господен празен. Това са думи, които са чули и събралите се в хладната Първа Пасхална нощ. Думи, които всеки път слушаме и ние, когато сме в храма на великия и свят ден „Възкресение Христово”.

Действително ли ни е оставил Христос? Какво ще отговорим на това? Можем ли да кажем на другите: „няма Го тук”?

„Няма Го тук”. Това е най-лошата новина, която можем да изречем. Сърцата на учениците Христови са били изпълнени с тъга, когато се връщали от празния Му гроб. Завръщането от празния гроб за всеки един от нас също е най-напразното ходене, което можем да сторим.

Но, в този разказ има и друго нещо. Христос го пояснява: „Аз обаче ви казвам истината; за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя” (Йоан 16:7).

Значи, за наша изгода Христос е трябвало да си замине. Необходимо е било Той да премине през цялото пространство и време, за да Го видят и познаят всички човешки поколения от всички страни.

Има още една причина: Христос ни остави, за да можем да растем и живеем на свободна воля. Ако Иисус живееше на улицата, на която живееш и ти, възлюбени, ти щеше да Го питаш за всичко, кое и как да го вършиш. Той обаче не иска сляпо послушание. И това важи за всеки човек. Ние сме родени свободни, не да сме постоянно подчинени синове и дъщери на родителите си, а свободно да направим избор как да обичаме Бог Отец. Поради това Господ рече: „Аз обаче ви казвам истината; за вас е по-добре Аз да си замина, защото, ако не замина, Утешителят – Животворящият Господ, няма да дойде”.

Тогава, оставил ли ни е Христос? Заличени ли са следите на Бога от пясъците на времето и вечерното сияние на продължаващия слънчев залез?

Не, макар и мигновено! Неговите следи са все още пресни в живота ни, където и да го изживеем. Христос каза: „Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца... Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света” (Йоан 16:16, 33).

Ето къде е триумфът! Ето къде се таи надеждата! Христос се отдели от нас за малко, та никога повече да не ни оставя.

Христос воскресе! Воистину воскресе!

С обич във възкръсналия Господ,                   + Митрополит ЙОСИФ

                            




  Powered by Orthodox Web Solutions Home Back Top