† Неофит Патриарх Български

ПАТРИАРШЕСКО ПОСЛАНИЕ

до участниците на 43-я годишен събор на Българската източно-православна епархия в САЩ, Канада и Австралия в
Детроит, Мичиган, САЩ | 20–22 юли 2018 г.

Възлюбени в Господа наши духовни чеда,

Отечески ви поздравяваме и тази година по повод 43-я ви Епархийски годишен събор, който провеждате в Македоно-Българската източно-православна църква „Св. Климент Охридски” в Детроит, щата Мичиган, САЩ.

Организатори и домакини са младият ни енорийски свещеник отец Антоний Попоски, Председателят на Църковния борд на тръстиите г-н Георги Рочете, Председателят на църковното настоятелство г-н Роберт Кондов и всички енориаши.

Радваме се, че всички дейности на Конференцията на попадиите и дякониците и Епархийския събор се провеждат под покровителството на храмовия патрон Св. Климент Охридски – равноапостолен просветител на нашия народ и Пръв епископ на родния ни език.

Възхваляме всички участници в Събора за спазването на Уставната традиция за 43-ти път да се събирате и взаимно да отчетете добри резултати от духовните ви и материални старания и въпреки големите разстояния, в съгласие с Божията воля да запланувате нови постижения с благи намерения да имате успех във всичко и занапред.

Ние в България също сме благодарни на Господ за всичко (виж. 1 Сол. 5: 18), което се е случило през миналата година. Имаме съзнанието, че трудностите, скърбите и страданията са изпитания, та вярата ни да излезе по-драгоценна от нетрайното (1 Петр. 1:7).

Затова, много бихме желали като православни християни и хора, които не само искат да вярват в Бога, но и да знаят за Него и лично да Го познават, да Му благодарите затова че удължава дните на земния ви живот, да ви дава време за покаяние и изправление, за назидание в доброто, за участие в тайнствата на св. ни Църква, да ви дава възможност да разкриете Божия образ в душите си, за да живеете така, че във всеки момент да сте готови да застанете пред Престола на Всевишния.

Наистина, всеки от нас има свой път в живота, своя сфера на действие, на която ние отдаваме душевните си и телесни сили, но хубавото при вас е, че се събирате ежегодно със старание да бъдете единна Епархия, далеч от „всяка злоба и всяко коварство, всяко лицемерие, завист и клевета” (1 Петр. 2:1).

Подобно е и молитвеното ни благопожелание: силата на доброто, свързващо всички ни като православни люде, да не оскъднява, а да се преумножава, съгласието помежду ни да се укрепява, та да крепне и православната ни вяра във всяко сърце. Без тези ценности ние няма да можем да открием истинския смисъл на живота.

В духа на светоклиментовото служение на Църквата ни от 10-ти век, искаме да спрем вниманието ви на духовните ориентири за съвременното ни общество, което е почти еднакво при нас и при вас.

Разбира се, на първо място поставяме разглеждането на желанието ви да проявите интерес към наследството на св. отци на Христовата Църква.

Православното богословие не е само наука, но и практическа грижа за изцеряването на човека. Православната духовност следва да е в основните ви старания. Сред темите, върху които обезателно трябва да разработвате, за да обучавате енориашите си са: евтаназията, аборта, съвременните погребални практики, наркотичната зависимост, смесените бракове, работата с младите, третия пол и еднополовите съюзи. Имайте предвид, че служите на Божия народ в големите страни като САЩ, Канада и Австралия, където са не по-малки и проблемите между личностните взаимоотношения и комуникацията.

Служението на всички ви в св. Църква трябва дори да ви „принуди” да отговорите на пастирските нужди на народа ни. Полезно е, че организирате епархийско говение, духовни събираня за мъже и жени по енориите, които посвещавате на съвременни теми.

Отзвукът на социалните проблеми ще ви подтикне обезателно да се занимавате с ранообразни важни въпроси.

За никого от нас не е тайна, че нашите енорийски общности живеят в собствен ритм и се състоят от различни хора с техните характери и проблеми.

Нашите църковни общности са чувствителни. Те може да живеят благочестиво и в чистота, но търсят истината и пълнотата.

Като имаме пред очи съвременното общество, сред което живеем, движим се и съществуваме, че е преобладаващо амрално, индивидуалистично, евдемонистично, пастирското ни слово в действителност трябва да има характер на намеса - да се стреми да възбуди, да предизвика, да отсъди, да събуди, да ориентира.

Естествено, за да може тази намеса да стане реален принос, то служението на всички ни трябва да се вдъхновява от богослвието на Църквата ни, т.е., да бъде църковно и богословско. Не да говорим наши слова за Бога, а от устата ни да излиза Божието слово.

Особена грижа Епархията трябва да прояви за младите ни хора. Митрополит Йосиф многократно напоследък е споделял с нас, че в няколко енории имате „бейби бум”. Т.е., на тези дечица трябва да им помогнем, като им дадем не само психологическа подкрепа, но да им вдъхнем увереност, радост и спасение чрез православния ни начин на живот.

Особено голям акцент е необходимо да положим върху евхаристийната част, която е нужно да се разкрива пред младия човек. По този начин ще избегнем да преподаваме религиозно възпитание, което упражняат религиите, идващи от Изток.

Уверяваме ви с личния ни опит, че развиването на енорията изживяването на православната ни вяра в църковните ни общини могат да решат много проблеми.

По молитвите на св. Климент Охридски, ви благопожелаваме успешен 43-ти Годишен епархийски събор. Постарайте се „с добрия подвиг на вярата” (1 Тим. 6:2) да привнесете „към вярата си добродетел, към добродетелта знание, към знанието въздържание, към въздържанието търпение, към търпението благочестие, към благочестието братолюбие, към братолюбието любов” (2 Петр. 1:5-7).

Бог да бъде с вас и да ви благослови да живеете във вярата, да крепнете в надеждата и да пребъдвате в любовта.

П Б